Untitled Document
| |
|
ИСТИНСКО СЪСТЕЗАНИЕ НА ТЕХНОЛОГИИ |
|
| |
ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР Е НЕОБХОДИМО ИСТИНСКО СЪСТЕЗАНИЕ НА ТЕХНОЛОГИИ
Възлагането на процедура за пълен инженеринг, включваща заедно концепцията, работното проектиране и изграждането на пречиствателната станция ще спести време и пари. Такъв подход се прилага в повечето държави-членки на ЕС и предоставя на бенефициента - крайния потребител важни предимства. В тази връзка са необходими спешни промени в законодателството. Рискът за държавата е изгубено време и пропуснати възможности за усвояване на средствата, отпуснати от ЕС.
Димитър Атансов е роден през 1970 година, женен, с две деца.
Завършил е Международни кономически Отношения в София, след което е специализирал във Франция в 4 учебни заведения (Институт за Политически Науки, Екол Насионал де Пон зе Шосе, Екол де Мин и Института на Инженерите). В България е бил изпълнителен директор на Далкия България и е участвал в приватизацията на Топлофикация Варна и КЕС. Работил е също като представител на Веолия Уотър за България. От началото на 2010 година е управляващ партньор в Аркадия Консулт и продължава да работи за международни компании в България. Член е на Българската асоциация по водите.
Г-н Атанасов преди да започнете да работите във водния сектор, Вие сте бил в енергийния бранш, и по-конкретно в топлофикациите. Какви са приликите и разликите в двата сектора?
Общото между тези два сектора е, че както в централизираното тополснабдяване, така и при ВиК дружествата дейността е локална, на общинско ниво. Те са естествени монополи и много често имат едни и същи клиенти. Следователно, колкото по-малко се чува за тези дружества, толкова по-добре те ще се справят с текущата си работа.
По отношение на различията, можем да кажем, че като цяло в топлофикационния бранш енергийната компонента представлява понякога повече от 70 процента от себестойността на готовата продукция. Предвид покачващата се цена на енергоресурсите, оборотите на тези дружества са по-големи в сравнение с тези на дружествата, предоставящи услугите по ВиК. При все това, не бива да се омаловажава значимостта на водния сектор. Напротив, докато за отоплението може да се намери алтернатива, то за водата това е невъзможно. От друга страна, в средносрочна перспектива, цената на водните услуги ще се повишава, така че да може да компенсира липсата на достъчно инвестиции в сектора от години насам.
На този етап очакванията на обществото и на бизнеса са за повишаване усвоемостта на средствата по европейските фондве и предимно по ОП”Околна Среда”. Вие работите от страната за бизнеса, как виждате нещата в тази насока? Преобладава мнението, че средствата по тази програма за водния сектор, няма да бъдат достатъчни.
По данни на Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ), средствата необходими за постигане на изискванията на Директива 91/271/ЕИО по отношение подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, са 3,5 млрд. Евро. Предвидените средства във финансовия план на ОП ”Околна Среда” приоритена ос 1, са около 1,284 млрд. Евро. Това води недвусмислено до извода, че се налага търсенето на средства от частни инвеститори и оптимизиране на наличния ресурс. Ето тук идва и проблемът. От една страна, държавата все още не е готова да приеме частни инвестиции в сектора, а от друга страна, няма гаранции, че средствата за пречиствателни станции и ВиК мрежи ще се изразходват по оптимален начин и в рамките на периода.
Какво имам предвид. До момента конкурсните процедури, които се правеха за пречиствателни станции бяха относително тромави със зададена технология на пречистване, а за определянето на победителя се даваше превес на цената. Това определено не е най-добрата практика. При изграждането на пречиствателни станции трябва да има истинско състезание на технологии и да се избере най-икономически изгодното решение.
Какво по-точно имате предвид?
Според българското законодателство, и по-конкретно съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) се изисква подготовката на идеен проект с вече одобрено технологично решение. Оттук произтича рискът да не бъде намерено най-ефективното решение. Обикновено се сравняват само две технологични решения (макар, че теоретично могат да бъдат и повече), следствие на което се ограничава възможността на пазара (т.е. всеки участник) да даде алтернативни технологични решения, различни от първоначално одобреното. Тази особеност изключва законовата възможност, предвидена в Закона за обществените поръчки (ЗОП), да се дават вариантни решения, при преценка на възложителя. Ако все пак, бъдат оторизирани варианти и бъде одобрено ново технологично решение, то това обезсмисля времето, което е било заделено, за определянето на технологично решение при подготовката на идейния проект.
Виждате ли решение на тези пропуски в законодателството, какви биха били последиците?
Когато в конкурс се налагат проектни характеристики по отношение на технологията или размера на някои инфраструктури, това може да доведе до следните последици: ограничение на допустимите технологии и процеси, респективно ограничаване на конкуренцията. Оттам следва и изкривяване оценката на инвестиционните разходи, които първоначално може да изглеждат сравнително ниски, но впоследствие да се окаже, че това е за сметка на оперативните разходи за обслужване на пречиствателната станция, които остават високи. Бенефициентъг се лишава от възможността да се възползва от по-иновационни и по-ефективни технологии, които съществуват на международния пазар. Накрая, прехвърля се някаква част от риска от проектирането към крайния потребител, което обикновено трябва да се поеме от изпълнителя. Следва, разбира се, рискът от трудни процедури по съдебни спорове в случай на затруднения да се спазят необходимите стандарти за изпълнение при строистелството.
Рискът за държавата е изгубено време и пропуснати възможности за усвояване на средствата, отпуснати от ЕС.
Какви са Вашите препоръки в тази насока?
Там, където условията го позволяват, и общините се намират в начална фаза на своя проект, е възможно да се премине към една по-опростена процедура. Тя включва предварително проучване, площадка, входни параметри на отпадъчните води и тръжни документи за конкурс. Впоследствие избраният изпълнител ще има отговорността да изготви идейния проект, техническия проект, последващото получаване на разрешението за строеж, работния проект и в крайна сметка започване на същинското строителство. Разбира се, това налага известни промени в законодателството.
Възлагането на процедура за пълен инженеринг, включваща заедно концепцията, работнотото проектиране и изграждането на пречиствателната станция ще спести време и пари. Необходимо е истинско състезание на технологии. Такъв подход се прилага в повечето държави-членки на ЕС и предоставя на бенефициента/крайния потребител няколко важни предимства:
Предварителен подбор на изпълнителите с доказан опит чрез прилагането на “критериите за право на участие. Тук все пак става въпрос за нови пречиствателни станции, струващи понякога десетки милиони евро и следователно така отговорностите и гаранциите за параметрите на изхода ще бъдат прехвърлени изключително и само на изпълнителя.
Съществено намаляване сроковете, чрез съкращаването от две на една тръжните процедури. От друга страна, когато се избере участникът, това означава, че е избрана принципно и технологията. Това ще спести време за изпълнението на проекта. Ако сега са Ви необходими 36 месеца, за да подготвите проект и построите пречиствателна станция, то в този случай, срокът може да се сведе до 24 месеца.
Оценка на офертите на участниците по нетната настояща стойност (Net Present Value), за да се избере най-икономически изгодното решение по отношение на инвестиционните капиталови разходи (CAPEX) и текущите оперативни разходи (OPEX).
Възприемането на този подход предполага консултантите, наети да подпомагат бенефициентите, да съсредоточат дейността си върху получаването на сигурни и точни данни за входящите потоци, подкрепящи допусканията за проектиране. На този първоначален етап те не трябва да предлагат конкретни технологични решения , тъй като това ще попада в обхвата, компетентността и отговорността на изпълнителите. Този подход ще засили опита на българските проектанти, международното сътрудничество и, разбира се, ще доведе до по-добри резултати. |
|
|
|
|
|
