Untitled Document
| |
|
БЪДЕЩЕТО НА ВОДНИЯ СЕКТОР |
|
| |
БЪДЕЩЕТО НА ВОДНИЯ СЕКТОР Е В ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА
Н. Пр. г-н Етиен дьо Понсен, Посланик на Република Франция в Република България
Г-н Посланик, вече няколко години сте в България. Какви са Вашите впечатления от развитието на водния сектор?
Чувствителен прогрес бе направен през последните години, благодарение на тласъка, даден от европейските директиви и от първите предприсъединителни европейски програми. Сега вече и от оперативните програми в сектора за финансиране на строителни или рехабилитационни дейности в инфраструктурата.
Във връзка с поста, който заемам, имам възможност да се срещам с кметове и общински съветници, реализирали в съответната община успешно обновление на инфраструктурата. От друга страна, Посолството на Франция спомогна за сътрудничество чрез няколко проекта във водния сектор, преди всичко чрез оказаната помощ в реализирането на мастър плановете в района на Велико Търново. Тогава забелязах истинската ангажираност на министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, на ВиК дружествата и на общините да приемат предизвикателството на изискванията на европейските директиви и то, в крайно ограничен срок.
След промени в Закона за водите през юни м.г. започва реорганизация на ВиК структурите в България. Смятате ли, че можем да говорим за универсален модел за управление на водите?
Законът за водите е много ясен, оставяйки на новите териториални асоциации свободата да изберат държавен или частен оператор, в зависимост от техните цели и амбиции. Този свободен избор е всъщност моделът, който трябва да се следва.
Във Франция управлението на водите се осигурява по равнопоставен начин, чрез публично-частни партньорства, или чрез държавно управление. Именно тази конкуренция е спасителна. Държавният сектор се вдъхнови от добрите практики на частния сектор, що се отнася до управление. Частният сектор си даде сметка, че качеството на доставената услуга до потребителите и овладяването на продажните цени са задължителни, за да бъдат приемливи от потребителите. Бих желал много скоро българските общински съветници да могат, както техните френски колеги, да се възползват от тази възможност да разчитат на помощ от частните инвеститори и оператори.
Как е решен въпросът със собствеността и управлението на водите във Франция, и на какво можем да се научим от френския опит?
В нашата страна се провежда оживено обсъждане на тези два важни въпроса. Основните моменти са развитието и запазването, в интерес на всички, на създаденото наследство от активите и от удовлетворението на крайния потребител.
Поради това много френски общини, заради състоянието на техните инфраструктури, на техния капацитет за вътрешно управление, на проектите за реализиране и на очакванията на техните жители, които невинаги имат еднакви изисквания, решиха да запазят държавното участие или да поверят управлението на услугите на частния сектор. Друга възможност е да се потърси междинно решение, чрез публично-частни партньорства. В това отношение, прибягването до аренда (отстъпване правото на временно ползване на общинска собственост) е оригинално решение, което много от френските общини възприеха.
За какво става въпрос? Става въпрос за договор за управление, сключен между частен оператор и община, който, в никакъв случай, не предвижда продажба на активи или приватизация. Общината, чрез свое държавно дружество, запазва собствеността на своите активи и инфраструктура. Частният оператор е отговорен за цялостната ВиК услуга, за период от 15-20 години, в случай на отстъпване правото на временно ползване на общинска собственост, а 25-30 години при концесия, когато частният оператор инвестира. Операторът заплаща наем за ползването на инфраструктурата на държавното дружество, собственик на активите, което благодарение на приходите си е в състояние да продължи да инвестира. В замяна, частният оператор, който набира приходи чрез абонатите си, се ангажира за качеството на водата, овладяването на разходите за управление, поддръжката и ремонта на пречиствателните станции и на мрежите, и консултирането за бъдещи инвестиции в инфраструктурата. При изтичане срока на договора, общината, в зависимост от резултатите, може да го продължи или да започне да управлява дружеството самостоятелно, запазвайки всички активи. Както забелязахте, решения съществуват.
Днес във Франция частният сектор обслужва 70 процента от водопроводната мрежа и 50 процента от канализационната.
Мислите ли, че бъдещето е в публично-частните партньорства и доколко те са осъществими у нас?
Да, абсолютно. Инвестирането в инфраструктурни проекти представлява важен елемент, за да се поддържа икономическото развитие по време на криза и да се поддържа бързото възвръщане към устойчив икономически растеж. ПЧП могат по този начин да омекотят непосредствения натиск, който тежи върху публичните финанси на държавата или на общините, предоставяйки източник на допълнителни капитали. За България нуждите от финансиране във водния сектор са оценени на около 9 милиарда евро, а източниците от оперативната програма, отделени за водния сектор, не са достатъчни да покрият тази сума.
От друга страна, смятам, че Европейската комисия отвори нови перспективи за ПЧП чрез решението си от 19 ноември 2009 година, относно „ Мобилизиране на частните и публични инвестиции за подем на икономиката и структурно изменение в дългосрочен план: развитие на ПЧП”. Всъщност, ясно е написано, че проектите в ПЧП могат да бъдат финансирани частично чрез ресурсите, идващи от структурните фондове. Комисията признава, че в много случаи ПЧП могат да представляват оптималното решение.
Както казах преди това, ПЧП нямат призванието да заместят държавното участие, което би могло да удовлетвори всички. Въпросът е да се поставят, в полза на общините, нови ефективни инструменти за управление, които са незабавно оперативни, за да се ускори развитието на инфраструктурите и да се подобри качеството на доставяните на клиентите услуги. ПЧП е съответно най-добрият инструмент за управление, за развитие и за модернизиране на държавните услуги, доставяни от частен оператор. В същото време ПЧП е в постоянно и балансирано взаимоотношение в дългосрочен план с потребителя, с държавната власт и с оператора. Ето това е основното.
|
|
|
|
|
|
