Untitled Document
БАВ
ПРАВНИ АСПЕКТИ НА РЕФОРМАТА НА ВиК СЕКТОРА В БЪЛГАРИЯ
2009-09-15
Уважаеми колеги,
На уеб страницата на БАВ и в списание БУЛАКВА публикуваме коментарите на Владимир Стратиев,
началник-кабинет и съветник на министъра на околната среда и водите на тема „Правни аспекти на реформата на ВиК сектора н България”.
Очакваме Вашите въпроси и мнения по правните норми за ВиК сектора на e-mail: vstratiev@government.bg , bawk1@uacg.bg
Оттук можете да изтеглите коментарите в тяхната последователност.
|
|
|
| |
| |
ЧЛЕНОВЕ НА БАВ
„СТРОИТЕЛНА МЕХАНИЗАЦИЯ” АД РАБОТИ ПО СВЕТОВНИТЕ ИНЖЕНЕРНИ И ИНФРАСТРУКТУРНИ СТАНДАРТИ
2010-02-10
• Фирмата предаде в срок изключително сложен ВиК обект от ЛОТ 2 в Пловдив
• Монтираната по безизкопния метод Микротунелиране канализационна тръба е с уникалния диаметър 2400 мм, минаваща едновременно до река, под жп линия и под околовръстен път
На 11.02.2010 г., приключи в срок стартиралият преди три месеца монтаж на канализационна тръба с диаметър 2400 мм по безизкопния метод Микротунелиране, без да се спира пътният трафик на околовръстния път и на жп линията в Пловдив.
На откриването присъстваха Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, инж. Иван Тотев - областен управител на Пловдив, инж. Красимир Цветков - управител на ВиК дружеството в града , инж. Стефан Желязков - председател на Българската асоциация по безизкопни технологии (БАТТ) и изпълнителен директор на ''Строителна механизация'' АД - Казанлък.
Г-н Плевнелиев изрази задоволството си от краткия срок и от качеството на изпълнение на обекта, както и от използваната безизкопна технология при реализирането му.
Oбектът преставлява ЛОТ 2: «Изграждане на дублиращ водосток на Северен открит отливен канал под ЖП линия ‘’Пловдив – Бургас’’ и околовръстен път ‘’Изток". Изграждането на съоръжението е наложено от необходимостта от повишаване на пропускателната способност на съществуващия водосток и гарантиране на обезпечеността на работата на новоизградената Помпена станция за отпадъчни води „Север”. Тя е построена с финансиране от МОСВ и е оборудвана с безвъзмездна помощ от Швейцарското правителство. Проектът е финансиран от ЕБВР. Обектът е с висока сложност на техническо изпълнение – ВиК трасето вече минава непосредствено до река, под ЖП линия и под околовръстния път, без да се нарушава пътния трафик. Дължината на трасето е 52 м. Отличителното на обекта, освен инженерната сложност (едновременно минаване до река, под ЖП линия и под околовръстен път), е и диаметърът на тръбите – 2400 мм.
Проектът бе осъществен чрез технологията Микротунелиране и бе реализиран с машина за микротунелиране - Herrenknecht EPB 2400. Изпълнението бе разделено на шест етапа: първият е построяване на стартова и приемна шахти, вторият е инсталиране на оборудването – микротунелна машина Herrenknecht EPB 2400, третият - монтаж на канализационната тръба на място, чрез изграждане на тунел от стоманени тръби с микротунелната машина, четвъртият етап е демонтаж на Herrenknecht EPB 2400 и спомагателните съоръжения, петият етап е монтаж на работната тръба от стъклопласт във вече монтираната стоманена тръба и шестият, заключителен етап, е бетониране на стъклопластовата работна тръба в стоманената обсадна тръба и оформяне на входа и изхода на водостока.
При старта на обекта в края на октомври 2009 г. областният управител на Пловдив ни пожела да работим така, че въпреки сложността да приключим в срок. Твърдо, но и с усмивка инж. Иван Тотев пое отговорността да съблюдава пряко изпълнението и ни каза, че ще направи всичко, което е по силите му, за да „няма втора и последващи първи копки”. Справихме се. В срок и качествено, въпреки сложността на обекта – каза инж. Стефан Желязков – изпълнителен директор на „Строителна механизация” АД, Казанлък.
И най-важното – дори и за ден не спряхме нито пътния трафик на околовръстното, нито пък променихме графика на влаковете, т.е. – и в България се работи по световните инженерни и инфраструктурни стандарти – допълни г-н Желязков.
|
|
|
| |
| |
ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУТЦИИ
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА ПОДПИСА ДОГОВОРА ЗА ВОДНИЯ ЦИКЪЛ НА ВРАЦА
На 21 декември 2009 г. в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов министърът на околната среда и водите Нона Караджова и кметът на община Враца д-р Костадин Шахов подписаха договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за „Интегриран проект за водния цикъл на град Враца”, с което ще бъде поставен официално стартът на първия голям инфраструктурен проект на България в областта на околната среда, който получи положителна оценка от Брюксел.
На 17 декември 2009 г. с Решение на ЕК е одобрен за финансиране интегрираният проект за водния цикъл на град Враца на обща стойност 136 373 288, 07 лв. Съгласно Регламент 1083/2006 на ЕК, всички проекти на стойност над 25 млн. евро следва да получат одобрение от комисията, след като преминат етапа на оценка на национално ниво.
Проектът, разработен от община Враца, включва реконструкция и рехабилитация на над 150 км. водоснабдителна, канализационна и колекторна мрежа на града. Дейностите включват и пълно обновяване на съществуващата градска пречиствателна станция. Безвъзмездната финансова помощ по оперативна програма „Околна среда” е в размер на 123 523 616, 01 лв., от които безвъзмездната финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС е в размер на 98 818 893, 59 лв., а съфинансирането, осигурено от държавния бюджет, е 24 704 722, 42 лв. Срокът за усвояване на безвъзмездната помощ е до края на 2015 г. |
|
|
| |
| |
МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЯВИ
БАВ УЧАСТВА В ЗАСЕДАНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА IWA
2010-05-12
На 10.05.2010 г. в Барселона, Испания, бе проведено заседание на Стратегическия съвет на Международната асоциация по водите (IWA). Доц. Борислав Великов, член на УС на БАВ, присъства на форума в качеството си на член на Стратегическия съвет.
Заседанието бе посветено основно на изработването на стратегическия план на IWA за периода 2010-2014 г. и бе ръководено от Жерар Пайен – председател на Съвета и от Пол Райтер – изпълнителен директор на IWA.
Стратегическите цели на IWA са да бъде най-значимата международна организация на професионалистите във водния сектор, обединявайки специалисти от всички дисциплини от науката и практиката; да бъде уважаваният световен авторитет по въпросите на градската водна инфраструктура и при доставката на ресурси, услуги и технологии с прилагането на иновации и най-добри практики; да има водеща роля в световен мащаб като отговаря на двойното предизвикателство за осигуряване на устойчиви и съобразени с околната среда водни услуги и за икономическия напредък на планетата.
Сред стратегическите инициативи на организацията бе акцентирано върху подобряване на ВиК услугите в страните с ниски и средни доходи; продължаване на работата по специалните програми, както и подобряване на комуникацията с оглед разширяване на обсега и влиянието на IWA.
|
|
|
| |
| |
ИНТЕРВЮ
БЪДЕЩЕТО НА ВОДНИЯ СЕКТОР Е В ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА
Н. Пр. г-н Етиен дьо Понсен, Посланик на Република Франция в Република България
Г-н Посланик, вече няколко години сте в България. Какви са Вашите впечатления от развитието на водния сектор?
Чувствителен прогрес бе направен през последните години, благодарение на тласъка, даден от европейските директиви и от първите предприсъединителни европейски програми. Сега вече и от оперативните програми в сектора за финансиране на строителни или рехабилитационни дейности в инфраструктурата.
Във връзка с поста, който заемам, имам възможност да се срещам с кметове и общински съветници, реализирали в съответната община успешно обновление на инфраструктурата. От друга страна, Посолството на Франция спомогна за сътрудничество чрез няколко проекта във водния сектор, преди всичко чрез оказаната помощ в реализирането на мастър плановете в района на Велико Търново. Тогава забелязах истинската ангажираност на министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, на ВиК дружествата и на общините да приемат предизвикателството на изискванията на европейските директиви и то, в крайно ограничен срок.
След промени в Закона за водите през юни м.г. започва реорганизация на ВиК структурите в България. Смятате ли, че можем да говорим за универсален модел за управление на водите?
Законът за водите е много ясен, оставяйки на новите териториални асоциации свободата да изберат държавен или частен оператор, в зависимост от техните цели и амбиции. Този свободен избор е всъщност моделът, който трябва да се следва.
Във Франция управлението на водите се осигурява по равнопоставен начин, чрез публично-частни партньорства, или чрез държавно управление. Именно тази конкуренция е спасителна. Държавният сектор се вдъхнови от добрите практики на частния сектор, що се отнася до управление. Частният сектор си даде сметка, че качеството на доставената услуга до потребителите и овладяването на продажните цени са задължителни, за да бъдат приемливи от потребителите. Бих желал много скоро българските общински съветници да могат, както техните френски колеги, да се възползват от тази възможност да разчитат на помощ от частните инвеститори и оператори.
Как е решен въпросът със собствеността и управлението на водите във Франция, и на какво можем да се научим от френския опит?
В нашата страна се провежда оживено обсъждане на тези два важни въпроса. Основните моменти са развитието и запазването, в интерес на всички, на създаденото наследство от активите и от удовлетворението на крайния потребител.
Поради това много френски общини, заради състоянието на техните инфраструктури, на техния капацитет за вътрешно управление, на проектите за реализиране и на очакванията на техните жители, които невинаги имат еднакви изисквания, решиха да запазят държавното участие или да поверят управлението на услугите на частния сектор. Друга възможност е да се потърси междинно решение, чрез публично-частни партньорства. В това отношение, прибягването до аренда (отстъпване правото на временно ползване на общинска собственост) е оригинално решение, което много от френските общини възприеха.
За какво става въпрос? Става въпрос за договор за управление, сключен между частен оператор и община, който, в никакъв случай, не предвижда продажба на активи или приватизация. Общината, чрез свое държавно дружество, запазва собствеността на своите активи и инфраструктура. Частният оператор е отговорен за цялостната ВиК услуга, за период от 15-20 години, в случай на отстъпване правото на временно ползване на общинска собственост, а 25-30 години при концесия, когато частният оператор инвестира. Операторът заплаща наем за ползването на инфраструктурата на държавното дружество, собственик на активите, което благодарение на приходите си е в състояние да продължи да инвестира. В замяна, частният оператор, който набира приходи чрез абонатите си, се ангажира за качеството на водата, овладяването на разходите за управление, поддръжката и ремонта на пречиствателните станции и на мрежите, и консултирането за бъдещи инвестиции в инфраструктурата. При изтичане срока на договора, общината, в зависимост от резултатите, може да го продължи или да започне да управлява дружеството самостоятелно, запазвайки всички активи. Както забелязахте, решения съществуват.
Днес във Франция частният сектор обслужва 70 процента от водопроводната мрежа и 50 процента от канализационната.
Мислите ли, че бъдещето е в публично-частните партньорства и доколко те са осъществими у нас?
Да, абсолютно. Инвестирането в инфраструктурни проекти представлява важен елемент, за да се поддържа икономическото развитие по време на криза и да се поддържа бързото възвръщане към устойчив икономически растеж. ПЧП могат по този начин да омекотят непосредствения натиск, който тежи върху публичните финанси на държавата или на общините, предоставяйки източник на допълнителни капитали. За България нуждите от финансиране във водния сектор са оценени на около 9 милиарда евро, а източниците от оперативната програма, отделени за водния сектор, не са достатъчни да покрият тази сума.
От друга страна, смятам, че Европейската комисия отвори нови перспективи за ПЧП чрез решението си от 19 ноември 2009 година, относно „ Мобилизиране на частните и публични инвестиции за подем на икономиката и структурно изменение в дългосрочен план: развитие на ПЧП”. Всъщност, ясно е написано, че проектите в ПЧП могат да бъдат финансирани частично чрез ресурсите, идващи от структурните фондове. Комисията признава, че в много случаи ПЧП могат да представляват оптималното решение.
Както казах преди това, ПЧП нямат призванието да заместят държавното участие, което би могло да удовлетвори всички. Въпросът е да се поставят, в полза на общините, нови ефективни инструменти за управление, които са незабавно оперативни, за да се ускори развитието на инфраструктурите и да се подобри качеството на доставяните на клиентите услуги. ПЧП е съответно най-добрият инструмент за управление, за развитие и за модернизиране на държавните услуги, доставяни от частен оператор. В същото време ПЧП е в постоянно и балансирано взаимоотношение в дългосрочен план с потребителя, с държавната власт и с оператора. Ето това е основното.
|
|
|
| |
| |
|
|
